лента рог
В края на 40-те години на миналия век, когато Гилбърт Хобро, млад канадски изобретател, използвал усилвател, той случайно отстранил проводника на високоговорителя по време на музикалното излъчване и поставил горещия проводник близо до заземяващия край на проводника. Това беше опасен ход, но Хоброу беше изненадан, когато видя, че жиците започнаха да се въртят и да издават музикален звук, който не отне много време на „спечеления проводник“, за да разбере, че е статичен. След по-нататъшни изследвания Хоброу осъзнава, че този въпрос е повдигнат около 1910 г. През 1925 г. в Германия е патентован рог, използващ проводим метален лист в магнитно поле. По това време се говореше, че това е рог на лента. През 20-те и 30-те години на миналия век имаше два вида лентови говорители, но те бяха краткотрайни. Принципът на лентовия рог е да се монтира метална лента, която може да вибрира в два магнита. Когато металната лента премине през тока, магнитното поле ще се промени и вибрацията ще прозвучи. Когато Хоброу преоткри лентовия клаксон, основателят на Quad Питър Уокър също пусна на пазара лентов високоговорител с клаксона в Обединеното кралство. Друг подобен лентов клаксон, Kelly Ribbon, беше представен в Съединените щати от Ървинг Фрийд, който сдвои високите честоти на Kelly с бас от предавателна линия за голям ефект. През 70-те години на миналия век лентовият рог, разработен от Дик Секера за пирамидата, е първият, който изоставя дизайна на рога. Тридесет години след като Хоброу открива лентовия рог, той продължава изследванията си, като управлява въздушни карти и субсидира патенти за автоматични машини и накрая през 1978 г. разработи лента с плоска честотна характеристика до 400 Hz (По това време продуктът можеше да се използва само за 600Hz) и не се стопи, счупи или деформира, а изкривяването беше само 1 процент. Хоброу и неговият син Теодор Хобро също получиха патент за специална кутия без резонанс за полиакрилен бас, съчетан с лентов високоговорител. Въпреки това, високоговорителите, които направиха под марката Jumetite Lab, искаха да осигурят на всеки по-ниска цена, но не станаха популярни на пазара. По-късно, включително VMPS Audio от Бъркли, Калифорния, Gold Ribbon Concepts от Айова Сити и Apogee Corporation от Масачузетс, всички разработиха лентови високоговорители с по-широка честотна лента от Jumetite Lab.
Gold Ribbon произвежда лентови драйвери с най-широка честотна лента (200Hz-30KHz) и вместо алуминий, те използват златна диафрагма, която е с дебелина само 1 микрон (милионна част от метъра). Но най-успешният е Apogee. Джейсън Блум, търговец на арт и аудио плейър, и неговият тъст Лео Шпигел, пенсиониран авиокосмически инженер, формират Apogee. Те използват класически лентов драйвер за средно-високия диапазон и използват друг квази-лентов драйвер под 100Hz. През последните години добавиха и конусен бас за хибриден дизайн и оценката е доста висока. Има и далечен роднина на семейството на лентовите рогове - пулсиращият диафрагмен клаксон BES (Bertagni Electroacoustic System). Подобно на типичен електростатичен клаксон или Magneplanar, BES има отворена рамка и плоска диафрагма, която излъчва звук напред и назад. BES обаче не е тънка метална пластина, а пяна с различна дебелина, която прилича малко на триизмерна карта. Дизайнът на BES прави повърхността на диафрагмата да има различни резонансни режими. Различните части на диафрагмата вибрират с различни честоти. Начинът на вибрация не е тип механично бутало, а камертон, който вибрира равномерно с широк диапазон от звукови честоти. Дизайнът на BES предизвика много спорове и, разбира се, в крайна сметка приключи. В процеса на еволюцията на лентовия клаксон, плоският клаксон еволюира в плосък динамичен клаксон, известен още като фалшив лентов клаксон, който е изобретен благодарение на Джим Уайни, инженер в 3M в Съединените щати. Джим Уини първоначално беше любител аудиофил. Той много харесваше електростатичните високоговорители, но смяташе, че KLH-9 е твърде скъп. Трябва да има начин за намаляване на разходите. Един ден той получи вдъхновение и откри, че меките керамични магнити за вратите на хладилника са леки, ниска цена, лесни за рязане и производство и много подходящи за магнитни конструкции. Този магнит може да задвижва равномерно цялата плоска и широка повърхност на диафрагмата и може да се използва в пластмасови диафрагмени рогове с диполно излъчване. Диафрагмата на високоговорителя, проектирана от Jim Winey, има много малки метални проводници. Металните проводници приемат сигнала от усилвателя и си сътрудничат с магнитното поле на постоянния магнит, за да генерират засмукване и изтласкване. През 1971 г. Winey официално лансира нов тип високоговорители, първоначално наречен "Magnestatic" (Magnestatic), а по-късно преименуван на "Magneplanar". Magneplanar получи голям отзвук след листването си, включително Strathearn, Wharfedale, JVC, Cerwin-Vega, Thorens и други компании са разработили различни типове планарни динамични високоговорители, най-известният от които е Infinity. Quantum Reference Standard на Infinity идва с двойни усилватели и електронни кросоувъри. Вместо да използва една диафрагма, тя се състои от много малки диафрагми. QRS е висок два метра и широк един метър. Има общо 20 пищялки, 13 от които са предни, а останалите са назад, разположени вертикално в права линия. Средният диапазон има три мономера, също разположени вертикално. В съчетание с 15-инчов високоговорител, QRS може да излъчва много шокираща сила на звука и честотата е извън звуковия обхват. По-късният високоговорител EMIT (електромагнитна индукция) и средночестотният EMIM също са вид плоска диафрагма, която не е същата като пищяла, използвана от Genesis по-късно. В частта на средния честот големите високоговорители на Genesis използват лентови мономери, разделяйки се с Infinity. Въпреки това можем да видим, че гигантската архитектура на високоговорителите, изградена от Infinity от IRS, все още е най-добрият пример за Hi-End високоговорители през годините. Планарните високоговорители също имат своите ограничения. Неговата магнитна структура позволява само периферният поток на магнитното поле да взаимодейства с "гласовата намотка", разпределена върху диафрагмата, така че ефективността не е висока и това явление все още може да съществува досега. От друга страна, диафрагмата, използвана в плосък високоговорител, е по-тежка от тази на електростатичен високоговорител или лентов високоговорител, което ограничава неговата честотна лента. В миналото само Audire използваше плосък драйвер с пълен обхват и дори собствените високоговорители на Magneplanar по-късно бяха променени. Високите честоти на лентовия мономер се комбинират с баса на плоската диафрагма. Burwen и Yamaha от Япония използваха плоски диафрагми за производството на слушалки, а Pioneer се отказаха от магнитните пластини и преминаха към високомолекулярни полимери, за да направят слушалки, но нито един от тези продукти изглежда не беше потвърден. Най-успешният от нетрадиционните рога на Haier е дизайнът на Haier. Не след дълго Уини завърши първия планарен динамичен рог, немският физик Оскар Хайл разработи елегантен вариант на лентов рог. нещо, той нарече пневматичния трансформатор (Air Motion Transformer).
Изобретението на Haier е много подобно на плосък динамичен високоговорител, използващ тънка пластмасова диафрагма, покрита с проводяща алуминиева "гласова намотка". Диафрагмата на клаксона Haier обаче не е опъната, а е нагъната и окачена свободно на рафта, така че телената звукова намотка е разположена в процепа на купчина вертикални магнити. Когато магнитната сила последователно притиска огъната и набръчкана диафрагма, избутайте ги настрани и въздухът се притиска заедно със звука. Този дизайн е много ефективен, а силната магнитна сила върху диафрагмата намалява ефективното масово съпротивление или аудио импеданса, откъдето идва и името "пневматичен трансформатор". Всъщност този вид клаксон е звуков трансформатор. Подобно на клаксона, по-ниското ефективно качество прави възможно разширяването на високата честота. Обикновеният драйвер на Haier има честотна лента от 300Hz-25kHz, която изобщо не се нуждае от изравняване. Въпреки че д-р Хайер е пълен с увереност в собствения си дизайн и вярва, че неговите собствени високоговорители са разумни, а другите високоговорители са уникални, но поради лошия контрол на качеството на производството и лошата координация на високоговорителите, високоговорителите на Haier постепенно избледняват от пазар. Горещият йонен рог Чудовището, известно като Пеещата дъга, или рог с пръстеновиден разряд, е може би най-вълнуващото, когато Райс и Келог на Bell Labs се изправиха пред много неизвестни. Още през 20-те години на миналия век радиотехниците откриват, че електрическият сигнал с високо напрежение, използван за модулиране на предавателя, понякога образува син прозрачен сферичен газ и звукът от излъчването излиза от сферата. Много огнена. Райс и Келог не приеха това явление сериозно, тъй като звуковото устройство няма честотна лента и излъчва много озон. През 40-те години на миналия век френският ядрен физик Зигфрид Клайн отново открива този феномен и се опитва да разработи нов рог. През 1950 г. той нарече новия продукт "йонен рог". Този дизайн, който няма механичен резонанс, няма маса и безкрайно съответствие, изглежда е пробив за високоговорителите. Decca в Обединеното кралство, Audax във Франция, Telefunken в Германия, Fane в Обединеното кралство и Realon в Япония са инвестирали в изследванията на йонни високоговорители, но първият комерсиализиран пазар беше Dukane (Electro Voice) в Съединените щати. Те пуснаха нов продукт, наречен Ionovac през 1962 г. По-късно той беше променен на AmericanAudioC om. производство, което продължи дълго време. Що се отнася до самия Зигфрид Клайн, който не е участвал в продукцията, той продължи да проучва, че магическият йонен рог, подобно на светлината на свещ, може да бъде издухан силно в него без загуба на възпроизвеждане на музика. Друго предимство на йонния рог е, че е много ефективен. Звуковото налягане от 105 dB може да бъде постигнато с 10-ватов усилвател, а честотната характеристика може също да бъде намалена до около 1000 Hz. Дизайнът на Siegfried Klein е произведен от Magant в Германия, но е забранен в САЩ поради прекомерни нива на озон и друга марка Hill Plasmatronic, която заплашва ексклузивността на Magant. Плазматронният клаксон, проектиран от лазерния физик Алън Хил, има същия принцип като йонния рог на Зигфрид Клайн. Той използва кварцова тръба, пълна със специален газ, за да генерира разряден феномен, който йонизира въздуха и излъчва звук. Процесът изглежда е феноменът на гръм след мълния. Този клаксон има отлични високочестотни характеристики, но кварцовата тръба има ограничен живот (хелият трябва да се попълва на всеки няколко месеца), висока цена и неудобна употреба. Честотата на йонните високоговорители на Hill варира от 700 Hz до 20 kHz и все още има звуково налягане от 90 dB на 10 фута разстояние, а басът се обработва от традиционните конусни високоговорители. Тази двойка високоговорители има перфектна линейност на фазата и амплитудата, а изкривяването е по-малко от 1 процент. За съжаление цената е до 10 000 щатски долара (включен е усилвател от клас А за насърчаване на високите честоти, има и електронен кросоувър) и се приема за даденост, че малко хора го купуват. Въпреки това, йонните високоговорители на Hill и Magant все още са на пазара от дълго време. True Cone Horn Walsh, лансиран от Ohm през 1985 г., е достатъчно креативен, за да бъде наравно с BES, а също така е първият чифт истински конусни рога. Walsh се справя с широк честотен диапазон от 20Hz-20kHz само с един драйвер, като конусният драйвер е отгоре на корпуса, гласовата намотка и магнитът са отгоре и диафрагмата е обърната към вътрешността на корпуса. Walsh работи в регулирано разлагане, при което обхватът на конусите, които реагират на звуковата намотка, намалява с нарастването на честотата, а обхватът на движение на конуса се увеличава при по-ниски честоти.
При невъзможност да се постигне това, конусът се състои от няколко концентрични пръстена от различни материали, които действат като бас филтри. Колкото по-голям е пръстенът, толкова по-ниска е обработената честота, най-ниската честота кара целия конус да се движи; високата честота се поддържа само от малка диафрагма, която поддържа равна честотна характеристика по затихващ начин. Този дизайн има добра линейност независимо от фаза или амплитуда, а най-важното е, че може да звучи на 180 градуса. Друг пример за рог с форма на конус е немският mbl 101 рог. Около 1975 г. Мелецки, собственик на компания за компютърно оборудване и контрол, открива, че сферичният мономер най-добре отговаря на неговия идеал. Диафрагмата на сферичния мономер беше по-голяма от тази на традиционния високоговорител, което можеше по-добре да симулира изпълнението на естествени музикални инструменти в космоса. Затова той комбинира с двама професори от Берлинския университет, за да направи кръгъл мономер с форма на плисирана пола с алуминиеви листове. Този продукт, наречен 100, не беше официално лансиран. През 1987 г. mbl използва въглеродни влакна като материал, за да създаде високоговорител, който може да звучи на 360 градуса, и добави много алуминиеви листове към баса с форма на кратуна, за да пусне изненадващия високоговорител 101. Има и високоговорител Orthophase, който залепва много лека алуминиева лента към цялото пластмасово фолио и след това го поставя в силно магнитно поле, а алуминиевата лента се електрифицира, за да генерира вибрации и звук.
рог рог
През 1919 г. американският физик Артър Г. Уебстър изобретява експоненциалния рог. Поради ефективността до 50 процента (ефективността на клаксона за обща движеща се намотка е само 1-10 процента, а ефективността на клаксона на Klipsch е около 30 процента), скоро ще се използва широко в театрите, стадиони и други места, които изискват голям обем. Най-голямата характеристика на роговия високоговорител е неговата висока ефективност и малко мощност може да направи страхотен звук. Недостатъкът му е, че не е благоприятен за възпроизвеждане на ниски честоти. Ако искате да възпроизвеждате ниски честоти, имате нужда от дълъг клаксон. Вземете за пример възпроизвеждането на честота 50Hz, диаметърът на отвора на клаксона трябва да бъде два метра, а дължината трябва да бъде повече от пет метра. През 1940 г. американският инженер Пол У. Клипш проектира сгъваем високоговорител за бас рог с по-малък обем, подходящ за домашна употреба. Използваше водача в ъгъла на стаята и използваше стената на стаята като огромен клаксон. Когато Klipschorn празнува своя петдесети рожден ден, този тип високоговорители все още се произвеждат. Altec Lansing, основана през 1927 г., е друга легенда на клаксона. A7 "Sound of Theater", пуснат през 1956 г., все още е популярен днес. Британският Vitavox, създаден през 1932 г., пусна клаксона CN191, сравним с Klipschorn през 1947 г. Честотната характеристика достигна 20Hz-20kHz и все още се произвежда. Характеристиките на клаксона ще варират в зависимост от дължината, формата и използваните материали. От ранните железни, алуминиеви и цинкови рога, той постепенно се е развил в различни материали като пластмаса, цимент, дървени рога и рога от синтетичен материал. Правилният дизайн може частично да реши проблема с по-малко детайлното качество на звука на роговите високоговорители; ако дизайнът е неправилен, дори ще има ефект на рев. Рогата могат да бъдат разделени на хиперболични, параболични, експоненциални и конични рога според техните форми, сред които най-често се използват експоненциалните рога. Насочеността на някои клаксони е твърде силна и трябва да се добави акустична леща (акустична леща) в предния край, за да се предотврати
Увеличете ъгъла на дифузия на звука. Някои опростени сгъваеми клаксони са предложени един след друг, а някои дизайни използват къси клаксони и стени на стаята, за да подобрят средно-ниската честота от задната част на клаксона и в същото време да излъчват високи честоти директно от предната част на конуса. Този вид заредени сгъваеми рупорни високоговорители обикновено имат добро качество. Ефект. Настоящите рупорни високоговорители се използват предимно с бас тип конус. Тъй като ефективността на клаксона обикновено е над 100 dB, той не е толкова лесен за използване. По-успешните производители включват JBL, Electro-Voice, Nordic Einstein, France Jadis (уникалният Eurythmie 11 е достатъчен, за да остави име в историята), Westlake в Съединените щати и Zingali в Италия. В допълнение към подобрението на самото единично устройство, високоговорителят с въздушна възглавница също мисли за високоговорителите от 50-те години на миналия век, надявайки се, че същият единичен модул ще може да покаже по-добри резултати.
Има два най-известни дизайна, единият е клаксонът с въздушна възглавница, а другият е клаксонът на предавателната линия.
Клаксон за въздушна възглавница
Стерео записи излизат през 1958 г. и аудиото навлиза в стерео света. За разлика от фоно сцената, високоговорителите трябваше да бъдат преработени. Потребителите могат просто да закупят още един високоговорител от същия тип. Но именно поради това обемните високоговорители вече не са предпочитани. Всеки има нужда от нови продукти, които са малки и имат достатъчно ниска честота, а високоговорителите с въздушна възглавница се правят както изисква времето. Причината за популярността на високоговорителите с въздушна възглавница трябва да бъде кристалният усилвател, който осигурява висока мощност, която не генерира топлина, за да се справи с проблема с ниската ефективност, причинен от дизайна на въздушната възглавница. Клаксонът с въздушна възглавница също е виновникът зад високомощния усилвател. През 70-те години много хора имаха такава концепция; ако не е усилвател с голяма мощност, не е добър, а ако не е клаксон с въздушна възглавница, не е достатъчно напреднал.
Въздушната възглавница също е със затворен дизайн. Когато мономерът се движи, ако обратната вълна се предава отпред, това ще доведе до анулиране на нискочестотния сигнал, така че се генерира концепцията за безкрайна преграда. Затворената кутия може също да действа като безкрайна преграда, свеждайки до минимум вероятността предните и задните вълни да взаимодействат една с друга. Типът бас рефлекс е производен дизайн на безкрайната преграда. Тъй като размерът на конуса и резонансната честота ще ограничат нискочестотното представяне на високоговорителя, инсталирането на високоговорител с отвор може да разшири нискочестотната характеристика. Размерът на отвора се определя от силата на звука на високоговорителя и резонансната честота на единичния модул. Когато високоговорителят отразява и излъчва фазово изместване, ниската честота, излъчвана от отвора и конуса, е една и съща, което води до укрепващ ефект.
През 1954 г. Едгар Вилчър, основателят на AR, въвежда клаксона с въздушна възглавница, за да подобри проблема с бързото затихване на ниските честоти, причинено от твърдия въздух на обикновените говорители от затворен тип. Мономерът на подвижната намотка обикновено се състои от конус и звукова намотка, а ръбът на конуса се поддържа от еластичен материал, което го прави неспособен да има свободна честота на въздушните вибрации. Ако херметически затворен корпус е напълнен със звукопоглъщащ материал, системата на високоговорителите ще генерира по-висока честота на вибрации от самата водача. Едгар Вилчър опакова една единица с честота на свободни въздушни вибрации от около 10 Hz в херметичен корпус от 1,7 кубични фута. Резонансната честота на високоговорителя се повишава до 43Hz. От една страна, този дизайн значително намалява изкривяването на системата, а от друга страна може да излъчва и великолепна ниска честота, но недостатъкът е, че ефективността е силно намалена.
Говорител на предавателната линия
Високоговорителите на предавателната линия първоначално се наричаха лабиринтни конструкции. Говорителят е инсталиран в единия край на високоговорителя. Чрез сложен и дълъг канал за настройка задната вълна на модула беше разпръсната от отвора в другия край. Първият дизайн на лабиринта е проектиран от Банямин Олни за Stromberg-Carson през 1936 г. Той поставя единична единица с резонансна честота от 50Hz в лабиринтно заграждение. В резултат на това резонансната честота спадна до 40Hz, а при половината от 40Hz вълната 75-80Hz се увеличава, което води до добър бас. Но той също така установи, че кривата на отговор произвежда много пикове и тези пикове идват от резонанса на самия канал на високоговорителя, така че той положи звукопоглъщащи материали и направляващи плочи в канала и отряза честотите над 150Hz при отвора. Лабиринтният дизайн може да постигне добро удължаване на ниските честоти, но е проблемно да се направи и не е толкова конкурентен, колкото икономичният бас рефлекс, за да се получи прост затворен тип. Затова през 50-те години на миналия век Карсън отново популяризира дизайна на лабиринта, но той все още не успя. Когато лабиринтният клаксон се завърна в средата на{10}}те години, той получи ново име – клаксона на предавателната линия.
Типът на предавателната линия може да се каже, че е тип лабиринт, изпълнен с амортисьори в канала. Неговата теория е предложена от професор AR Bailey от Брадфордския технологичен институт в Обединеното кралство. Той вярва, че високоговорителите с бас рефлекс са склонни да звънят поради рязко затихване на ниските честоти, като електронно прекъсване на ниските честоти рязко. Ако зад високоговорителя е проектиран безкраен канал, за да абсорбира отражението на задната вълна, смущаващата стояща вълна може да бъде елиминирана, така че той замени безкрайния канал със звукопоглъщащи амортисьори като вълна от дълги влакна. Портът на канала излиза, засилвайки нискочестотния ефект на високоговорителя. Дизайнът на професор Бейли някога е бил възприет от много производители, включително IMF, Infinity, ESS, Radford и др. Някои от тях използват канала като усилване на басите, а други се използват за затихване. Площта на изходното напречно сечение на лабиринта обикновено е равна или по-голяма от площта на единичната диафрагма; каналът на преносната линия постепенно се намалява и площта на напречното сечение на изхода е по-малка от площта на диафрагмата.
Британецът Робърт Фрис представи вариант дизайн на предавателна линия, наречен "Decoupled Anti-resonant Line" DaLine (Decoupled Anti-resonant Line). Басът също има по-добър моментен ефект от мономери с голям размер. Понастоящем няма високоговорители, рекламирани като дизайни на DaLine, но някои високоговорители с бас рефлекс са се вдъхновили от това и са ги подобрили. Хората, които са свикнали с херметични или бас-рефлексни дизайни, винаги са имали мнение относно дизайна на предавателната линия. Големият обем, сложната структура и непредвидимите ефекти на преносната линия също пречат на неговото развитие. Понастоящем по-известните производители на типа преносна линия са британските TDL (известни преди като IMF) и PMC. PMC успешно проектира високоговорителя за студийно слушане с тип предавателна линия, което за пореден път предизвика интереса на всички към типа предавателна линия.
високоговорители с пълен диапазон
Говорителят постепенно се е развил от един дизайн с пълен обхват до многоканален дизайн. Инженерите откриха, че има много проблеми с връзката между различни честотни единици, включително точки на кръстосване, наклони на кръстосване, чувствителност, фаза и т.н., които могат да причинят грешки. Следователно са предложени две нови посоки на мислене, едната е високоговорител с пълен обхват, а другата е коаксиален високоговорител. Веднъж British Goodmans помоли EG Jordan да проектира мономера AXIOM80, който е предназначен за запис и слушане, и също така е вечнозелено дърво на мономера с пълен диапазон. Джордан и друг англичанин, Уотс, създават компанията Jordan Watts през 1964 г., а лансираният по това време модел е в непрекъснато производство повече от 20 години. Това единично устройство използва десетсантиметрова метална диафрагма, берилиево-бронзова звукова намотка и квадратна рамка, която е много отличителна. Високоговорителят с форма на ваза Flagon с пълен обхват, въведен от Джордан Уотс през 1975 г. и все още в производство днес, е един от малкото високоговорители, които приличат на произведение на изкуството. British Wharfedale, основана през 1932 г., също пусна добър мономер с пълен диапазон преди и след Втората световна война. След смяната на шефа през 1958 г., тя започва да разработва модерни технологии като компютрите и се отказва от разработването на мономери с пълна гама. Друга британска компания, Lowther, винаги е настоявала и е била потопена в областта на мономерите с пълна гама повече от 60 години. Техните мономери имат бели независими ръбове, централни еквалайзери и т.н., а техните продукти все още се предлагат в Тайван.
В Япония има много производители на мономери с пълна гама. Coral, който някога беше известен като трите най-добри високоговорители заедно с Pioneer и Onkyo, веднъж пусна 20-сантиметров мономер с пълен обхват. Diatone стана първата следвоенна компания, която произвежда високоговорители с пълен обхват през 1946 г. и използваха OP магнити с голям успех. През 1947 г. тя си сътрудничи с NHK за разработването на единична единица P-62F, която се използва за слушане на радио. По-късно е променен на P-610. Цялата серия се продава от близо 40 години и се превърна в легенда в историята на японското аудио. В навечерието на празнуването на своята 50-годишнина Diatone пусна на пазара възпоменателен продукт с ограничена серия, което предизвика малко вълнение. През 1973 г., поради петролната криза, Fostex, която беше независима от Foster motor, пусна на пазара много иновативни продукти, като мономери с пълен диапазон с двоен конус, мономери с биодиафрагма и др. см).
коаксиален клаксон
Гай. R. Foundtain създава Tannoy Company през 1926 г. Мономерът LSU/HF/15L, проектиран през 1947 г., е двупосочен коаксиален дизайн с дължина 38 см. Този мономер откри нова ера на коаксиалните високоговорители. През 1953 г. Tannoy започва да произвежда Monitor 15 Silver и други високоговорители за студийно слушане с коаксиални мономери, които са възприети от много големи звукозаписни компании. Много от аудиофилските дискове на Decca са записани с високоговорители Tannoy в тази ера. Коаксиалната концепция на Tannoy идва от дизайна на точков източник на звук с пълен обхват през 30-те години на миналия век. Той е прост по структура и има предимствата на линейна симетрия и насоченост, ниско изкривяване и прецизно аудио и видео. За да получи достатъчно бас, Tannoy продължи да увеличава размера и накрая използва 38 см коаксиален мономер върху високоговорители като Westminster Royal, които могат да произвеждат доста мощни ниски честоти. През последните години Tannoy не само проектира коаксиални мономери с двойна гласова намотка, но също така инсталира вълноводи във формата на лале в високоговорителя, за да подобри плавността на честотната характеристика. За 70-ата годишнина на Tannoy те пуснаха нов водещ високоговорител Kingdom, който все още използва коаксиален дизайн в средните честоти, плюс високоговорителя и субуфера, този високоговорител също илюстрира ограниченията на коаксиалния дизайн.
Най-големият конкурент на Tannoy е KEF (Kent Engineering and Foundary), британските сънародници. Те са по-активни от Таной. През 1984 г. те въвеждат технологията за свързване на кухини (Coupled Caviy). Уникалната концепция и богатата ниска честота на високоговорителите 104/2 предизвикаха много дискусии. Една година те се присъединиха към пазара на коаксиални високоговорители. През 1989 г. KEF допълнително подобрява и пуска коаксиална технология, наречена Uni-Q. Високоговорителят 105/3 използва едновременно технология за свързване на кухини и мономер Uni-Q, а производителността му е дори по-висока. Uni-Q модулът на KEF е оборудван с два големи и малки магнита на едно и също шаси, а високите честоти използват басовата диафрагма като клаксон, когато се произнася, за да постигне целта за коаксиален и едновременно; Коаксиалният блок на Tannoy не е в една и съща равнина, така че не е наистина коаксиален в същото време.
Един след друг се появиха различни имитационни коаксиални дизайни. Gauss, която е специализирана в производството на високоговорители за PA и студийно слушане в Лос Анджелис, САЩ, постави капак във формата на купа на високите и го постави в средата на баса, което има добра оценка. Siemens в Германия също проектира коаксиален модул, поставяйки 9 см високоговорител пред 25 см високоговорител и след това използвайки акустична леща за подобряване на ъгъла на дифузия. Навлизането на театралния пазар през 70-те години на миналия век предизвика много разговори.
Други видове високоговорители
Пиезоелектричните мономери в момента се използват само в няколко пищялки. Така нареченият пиезоелектричен материал (Piezo-electric) се отнася до материал, който се разтяга, свива или огъва, когато се приложи напрежение, като калиев натриев тартарат (рошелова сол), бариев титанат, титанат, цирконат и други композитни материали. Използва се в компоненти като касети и слушалки. Що се отнася до използването на клаксона, то няма да бъде реализирано, докато не се появят многокомпонентната флуорирана етиленова смола, която може да бъде опъната в аксиална посока и високополимерът, обработен с вакуум алуминий от двете страни. Този мономер има добра линейност, ниско изкривяване, добър преходен процес и може да бъде проектиран в различни форми поради лекото си тегло. Недостатъкът му е, че има капацитивен импеданс, понякога изисква специално проектирани трансферни усилватели.
Освен това има високоговорители от клапанен тип (звукът се произвежда чрез пропускане на въздушен поток през клаксона от гнездо за сгъстен въздух), индукционен тип, тип термично триене и официално комерсиализирания тип филм. Philips от Холандия представи високоговорител MFB, който е оборудван с усилвател и активен компонент за обратна връзка в кутията на високоговорителя, който разширява веригата за обратна връзка на усилвателя до звуковата бобина на високоговорителя. Продуктите на Philips бяха неуспешни, но вдъхновиха производители като Infinity и Genisis да създадат серво усилвател в басовата част, за да намалят изкривяването на баса.
